Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 456                                               13.11.2019 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на единадесети септември ................…….................................................

през две хиляди и деветнадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря  Т.Д. .......................................... и в присъствието на прокурора …..……….................... ........................ като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............…..............................….......…    гр.д. № 1741 по описа

за  2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

                        Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ.

                        ИЩЕЦЪТ – В.М.П. *** твърди, че 19.05.2018 г. в гр.Стара Загора на *********“ настъпило ПТП между управлявания от него собствен лек автомобил с рег. № ********и л.а. рег. № ********, управляван от Т.М.Т. от гр.Стара Загора.  Бил съставен двустранен протокол за ПТП, в който било изрично отбелязано, че вина на настъпване на ПТП има другия водач. Произшествието било посетено и от служители на РУ-МВР-Стара Загора, по чийто указания бил съставен констативния протокол. Ищецът придвижил автомобила си на собствен ход и оставен за ремонт в сервиз на „Дарт 3“ ЕООД гр.София, където ремонта бил извършен и чиято стойност възлязла на 2100 лева, заплатени от ищеца. Поради внезапната ситуация изпитал силна болка и уплаха, стрес и притеснение, дълго време чувствал напрежение и безпокойство. Предявил претенцията си пред ответника-застраховател по „ГО“ на виновния водач, но последният отказал изплащането на обезщетение с мотив, че вина за произшествието имал ищеца, което не отговаряло на истината. Моли след установяване на изложеното, съдът  да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 1 142,89 лева (след намаление на искането и отказ в останалата част до предявения размер от 2100 лева) – представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди, както обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000,00 лева.

                        ОТВЕТНИКЪТ – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр.София подава отговор, с който изцяло обективно съединените искове. Излага съображения за недопустимост на същите. Оспорва обстоятелствата на иска относно механизма на ПТП, причините за реализирането му, както и водача на другия автомобил.  Оспорва елементите от състава на деликта. Излага насрещни твърдения за настъпване на произшествието изцяло по вина на ищеца и допуснати от него нарушения на ЗДвП. Оспорва и исковете по размер. Прави възражение за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.   

                        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

            С уведомление за настъпило застрахователно събитие от ищеца до ответното дружество от 21.05.2018 г., ищецът е изразил претенцията си във връзка със застрахователно събитие  настъпило на 19.05.2018 г. около 15.00 ч., при следните обстоятелства (л.52 от делото):  при движение внезапно пред влезна л.а БМВ с рег. № ********, които искаше да направи обратен завой в другата лента за движение и се озова пред моятя кола при знак забранен обратен завой и при спиране със спирачен път го ударих в задната лява част. Посочени са констатираните увреждания по автомобила, както и че произшествието е посетено от екип на ПП-КАТ. Изразено е съгласие за заплащане на щетата по експерта оценка на застрахователя. Към уведомлението са представени протокол ПТП, СРМПС, талон за годишен преглед, СУМПС, контролен талон.

            Приложен е Протокол за ПТП – Двустранен констативен протокол за ПТП от 19.05.2018 г. в 15,30 ч., с посочен адрес *****************“, настъпило между л.а „БМВ“ с рег. № ********, управлявано от Т.М.Т. от гр.Стара Загора с валидна застрахователна полица BG 22/117001866534 валидна до 04.07.2018 г. и л.а. Шкода с рег. № Х 3174 ВА, управляван от ищеца В.М.П., като двамата водачи са правоспособни. В протокола се съдържа скица за произшествието, като водачът на л.а. „БМВ“ е посочил, че вината за произшествието е негова. Отразени са щетите в съответните части на автомобилите, протоколът е подписан от двамата водачи.

            По образуваната при ответното дружество щета № 2631-18-302527 са изготвена експертиза по щета и е определено за изплащане обезщетение в размер на 1074,81 лева -  щети по автомобила на ищеца.

            С писмо от 31.07.2018 г. ответникът е уведомил ищеца, че не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него превозно средство, за да може да избегне удряне в него, когато то е намалило скоростта или е спряло рязко, предвид което транспортният инцидент от дата 19.05.2018 г. не е настъпил по вина на л.а „БМВ. На основание чл.496 КЗ е прието, че не е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение по щета.

            Ищецът прилага  фактура № 000001426/16.07.2018 г., издадена от „Дарт 3“ ЕООД гр.София, ведно със копие от касов бон на стойност от 2100 лева за извършен ремонт на автомобила.

            Към исковата молба прилага амбулаторен лист за преглед от 11.10.2018 г. с диагноза смесено тревожно депресивно разстройство, рецепта за предписани лекарства и касов бон. Допълнително прилага рецептурна бланка за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от  15.01.2019 г. и от 20.02.2019 г. и такава от  26.03.2019 г., а в хода на производство такива от.м.05.2019 г. и от 17.06.19 г.

            По искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства.

            Свид. Т.Д. установява, че ищецът споделил с него за катастрофата в гр.Стара Загора, като след нея бил отчаян, изпитвал страх да се качва в автомобил. Свидетелят го водил на лекар в гр.Хасково, били му предписани силни лекарства, сънувал кошмари.  Автомобила била закарен на ремонт в едно близко село, а после в гр.София.

            Свид. Т.Б.Т.установи, че на 19.05.2018 г. в гр.Стара Загора пътували с ищеца, връща ли се от състезание с нейни състезатели и дъщерята на ищеца, като свидетелката пътувала на предната дясна седалка. При излизане от гр.Стара Загора имало „легнал полицай“, като ищецът карал много бавно, движили се в крайната лява лента Отзад излязла една кола и им препречила пътя. Ищецът набил спирачки, но я ударили в ъгъла защото тя искала да пресече пред тях. БМВ с много по-голяма скорост им пресякло пътя от десния край. Другия автомобил дошъл отдясно, мигновенно изкочил и препречил пътя. Била извикана полиция, съставен протокол, водачът на „БМВ-то“ си признал вината. След случката свидетелката много пъти молила ищеца да ползват неговата кола, но той  й отказвал поради получения стрес.

            Свид. Ж.В.И. *** установи, че с колегата посетили случая, на място били двамата участници, били изпробвани за алкохол, като свидетелят им помогнала да направят протокола. Според свидетеля вина за произшествието има водача на л.а. 1, защото има знак за забранен обратен завой и този автомобил 2 няма как да знае.  Свид. И. съставила протокола и водачите се разписали.

            От показанията на свид. Т. Х. се установи, че посетили произшествието, на място констатирали обстоятелствата, тествали водачите за алкохол, проверени били документите. Посочва по спомен, че л.а. БМВ тръгнало да прави обратен завой. Колите били заварени на място и казали да ги изместят малко по-напред в дясно за да не пречат на движението. Била увредена задната дясна част на автомобила. Произшествието било на пешеходна пътека с гърбица и има забранителен знак за обратен завой.

            За изясняване на делото от фактическа страна по делото се назначи съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, чието заключение съдът изцяло възприема. Съгласно същото заключение,  произшествието е настъпило в гр.Стара Загора на бул.“Св.П.Евтимий“ срещу № 48, нап прав хоризонтален участък с мокар асфалт, като ищецът управлява л.а „Шкода Фабия“ в лявата лента с около 40 км.ч в посока ДимитровградВ същия момент и в същата посока в дясната лента с малко по-висока скорост се движи л.а“БМВ“. След като изпреварва „Шкода“ по дясната лента и минава пред него, ла. „БМВ“ преминава рисково от дясната в лявата лента с включен мигач и спира косо на пешеходната пътека с „легнал полицай“ с намерение да направи ляв завой и завиване в обратна посока въпреки наличието на забранителен знак В 23. За водача П. навлизането на БМВ в неговата лява лента е внезапно, спирането на самата пешеходна пътека е неочаквано и той реагира веднага с рязко задействане на спирачките. В условията на дъжд и мокър асфалт“Шкода“ поднася, преплъзва се по асфалта и с предния си десен край се удря в левия заден ъгъл на вече спрялото БМВ. Няма пострадали, по двата автомобила има материални щети. Причини за настъпване на произшествието е нерегламентирано изпреварване на л.а „Шкода“ от дясната страна и рисково навлизане отдясно в лявата лента за движение на „Шкода“, нерегламентирано косо спиране върху пешеходната пътека с цел завиване в обратна посока в зоната на знак В 23 „Забранено завиването в обратна посока“. Относно техническите възможности за предотвратяването на произшествието вещото лице посочва, че за водача на „Шкода“ опасността е възникнала внезапно и той е реагирал веднага на разстояние 21,81 м. преди мястото на удара при опасна зона от 22,31 м.. Въпреки незабавната реакция водачът не е имал техническа възможност да избегне удара. Водачът на „БМВ“ е имал техническата възможност да предотврати ПТП при недопускане на установените причини за възникването му  Пазарната стойност на обективно възникналите щети по л.а „Шкода“ към датата и в следствие на процесното ПТП е 1142,89 лева с ДДС. Вещото лице посочва, че няма пълно съответствие между извършените ремонтно-възстановителни работи и сменени детайли по цитираната фактура, описа на щетите и обективно необходимите нови части и труд. Преди процесното ПТП ла. „Шкода“ се е движил с около 40 км/ч., а непосредствено при ПТП (при удара) се е движил със скорост не повече от 10 км/ч. Преди процесното ПТП ла. „БМВ“ се е движил с около 50 км/ч., а в момента на удара е спрял косо върху пешеходната пътека. В процесния участък няма пътни знаци за указване на минималната скорост на движение, поради липса на пътни знаци за ограничение на скоростта в процесния участък, съгл. чл.21, ал.1 ЗДвП максималната скорост за МПС акт. „В“ е чертите на населено място е 50 км/ч. При изяснен механизъм на ПТП и техническите причини за възникването му няма данни за движението на л.а.“Шкода“ в процесния участък със скорост несъобразена с пътната обстановка.

            При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

             Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

            За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договора за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата, респ. собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – следва да се установят следните факти: настъпило ПТП и неговия механизъм, противоправно поведение на виновния водач, претърпени вреди, наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП. Съгласно изискванията на чл.498 КЗ, установяващ абсолютна положителна процесуална предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, когато желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. Ако застрапхователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.

            В процесния случай видно от неоспорените писмени доказателства, ищецът е предявил извънсъдебно претенцията за имуществени вреди пред застрахователя-ответник, който с писмо от 31.07.2018 г. е отказал да изплати обезщетение за имуществени вреди, като е прието, че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Налице е хипотезата на чл. 498, ал.3, предл.2 КЗ – отказ на застрахователя да заплати обезщетение. Независимо от обстоятелството, че ищецът не е заявил претенция  за неимуществени вреди през застрахователя, такава предявява след отказа на същия да изплати обезщетение, като с исковата молба претендира наред с имуществените и неимуществени вреди от събитието.

            Според настоящия състав са налице осъществени законовите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника застраховател. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на ПТП. По делото несъмнено се доказаха всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на деликвента – водач на л.а. „БМВ“ с рег. № ********, противоправно поведение, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вкл. вина. Противоправното поведение е свързано с несъобразяване с правилата на движение от страна на същия /протокол за ПТП, показанията на свидетелите, в т.ч. и очевидец, заключението на САТЕ/, което е довело да ПТП, а от там до причиняване на вреди. Противоправното поведение на водача на „БМВ“ – нерегламентираното изпреварване на „Шкода“ от дясната страна и рисково навлизане отдясно в лявата лента за движение на „Шкода“, нерегламентираното косо спиране върху пешеходната пътека с цел завиване в обратна посока в зоната на действие на знак В 23 „Забранено е завиването в обратна посока“, с които действия водачът на л.а. „БМВ“ нарушава разпоредбите на чл.41, ал.1 ЗДвП и допуска административно нарушение по чл.179, ал.2 ЗДвП.

            Недоказано остава оспорването на представения протокол за ПТП. Напротив. Отразеното в него се подкрепя в пълна степен от съвкупното тълкуване на всички приложени по делото доказателства.

            По делото категорично беше доказан и размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди, чиято пазарна стойност възлиза на 1142,89 лева с ДДС. Не е налице съответствие между предвидените ремонтни работи и реално сменените детайли по представената от ищеца фактура, поради което относно стойността на действително претърпените вреди съдът възприема изцяло заключението на САТЕ.

            По отношение на неимуществените вреди – безспорно такива се установиха претърпени от ищеца, които са се изразили в претърпяна уплаха, стрес и притеснение, напрежение и безпокойство след произшествието, неспокоен сън, напрежение при пътуване с МПС.

            Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че при определяне на съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица неимуществени вреди е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В този смисъл е и константната съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. и др./. В настоящия случай, съдът като взе предвид гореизложените правни доводи и проведеното от ищеца доказване – в т.ч. и показанията на свидетелите, като отчете механизма на произшествието, ниската скорост на движение при която е настъпило произшествието, липсата на други увреждания, намира, че сумата от 600 лева е справедлив размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания от получения стрес /уплаха, тревожност, страх да шофира/. Следва да се отчете и икономическата ситуация в страната към настоящия момент, вкл. размера на минималната работна заплата - след 01.01.2018г. на стойност от 510 лв., съобразно ПМС № 316/20.12.2018 г.

            Представените амбулаторни листове и рецепти от ищеца сочат на  потърсена медицинска помощ от него около 5-месеца след произшествието, а представените допълнително рецепти за предписани лекарствени продукти през 2019 г. не могат да бъдат отнесени към претърпяното произшествие.

            Поради това искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен в този размер, а до пълния предявен от 2000 лева да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

            Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване, тъй като такова не се установява от заключението на вещото лице по САТЕ и другите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

            Относно искането за присъждане на законна лихва върху дължимите суми: Искането за присъждане на лихва следва да бъде уважено, тъй като същата няма мораторен, а компенсаторен характер, поради което не е отделен иск и се дължи като последица от осъществения деликт. С новия КЗ, заплащането на законна лихва върху обезщетението за забавено изпълнение е уредено по различен от предходния Кодекс начин. Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите правила за деликта делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба обаче, дадена в чл. 493, ал.1, т.5 КЗ във връзка с чл. 429, ал.2, т.2 от новия КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“, следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва се начислява от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата на самия кодекс/ се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. При изложените съображения законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице, върху определеното обезщетение за неимуществени вреди е от датата на подаване на исковата молба, а не както е поискано - от датата на ПТП. Но законната лихва върху дължимото обезщетение за имуществените вреди е дължима, считано от 21.05.2018 г. – датата на предявяване на застрахователна претенция за настъпилото ПТП, а не както е поискано – от датата на ПТП /19.05.2018г./.

            С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват разноски, съобразно уважената част на писка в размер на 440,31 лева. В полза на ответника също се следват разноски. Същите са произтекли от депозит за вещо лице и следващо се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съобразно отхвърлената част от иска или 231,57 лева и след компенсация в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 208,74 лева.

            Предвид горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА  ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 51 Д, представлявано от М.М.Г. и П.В.Д. – изп. директори да заплати на В.М.П. ***, ЕГН ********** следните суми:

- сумата в размер на 1142,89 лева (хиляда сто четиридесет и два лева и осемдесет и девет ст.) – обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с ПТП на 19.05.2018 г.  (щета № 2631-5000-18-302527), ведно със законната лихва от 21.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и    

- сумата в размер на 600,00 лева (шестстотин лв.) – обезщетение за причинени неимуществени вреди във връзка с ПТП на 19.05.2018 г., ведно със законната лихва от 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и  208,74 лева деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 2000 лева.     

           

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.     

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: