Р Е Ш Е Н И Е

 

       451                               08.11.2019 г.                гр. Димитровград

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                    

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Гергана Стоянова

                                                  Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Теодора Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 451 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

Ищецът „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД твърди, че е образувало ч.гр.д. 667/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Димитровград, по реда на чл. 417 от ГПК срещу Г.В.Г. ЕГН: ********** . Със свое разпореждане, получено от дружеството на 28.01.2019 г., съдът им е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Твърдят, че на 15.06.2017 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 7000280011 (Приложение № 2) с ответника Г.В.Г., ЕГН: **********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в размер на 1500 лв.. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит-1000 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 31,40 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 189,83 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. В случайте. когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 81,90 лв. (Приложение 3). Общото крайно задължение по Договора (чл.,10 oi Договора) възлиза на 2049,40 лв.. която сума е разсрочена па 14 погасителни месечни- 13 вноски всяка в размер на 146,38 лв.. ведно с последна изравнителна вноска в размер на 146.46 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 24.04 % (чл. 9. ат.1 и ат.2 от Договора). Така предоставената сума кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията но договора, считано от 15.09.2017 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.09.2017 г.. 15.10.2017 г.. 15.11.2017 г.В Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (оси. чл. 16. ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора, въпреки това сме изпратили и на постоянния и на настоящ адрес на длъжника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведмоят за това в писмен вид. Доказаването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес било в тежест на страната, която е изпратила писмото. В случая ,.ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД разполагало с писмени документи, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано именно до адресите на кредитополучателя, посочени в процесното съглашение, като постоянен адрес и настоящ адрес,***, п.к. 6400. бул. Стефан Стамболов, бл. 3. вх. В. ет. 8. ап. 15. Достатъчно било изпращането на писмата да се извърши до посоченият от страната адрес, за да се счита връчването за редовно. В тежест на страните по договора било да актуализират адресите, които обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени. Видно било, от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 004T7N G с бар код: 9118110100896 (Приложение 5) , че длъжникът Г.В.Г.. ЕГН: ********** е търсен на посочените в договора за потребителски кредит адреси. Уведомлението за предсрочна изискуемост. с бар код: 9118110100896 (Приложение 6) е изпратено до посочените в договора за кредит адреси. Видно от обр. 250- Уведомлението за предсрочна изискуемост не е получено от адресата, направено е отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата.

От изложената фактическа обстановка било видно, че кредитодателят е предприел всички възможни действия, за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на 16.11.2017 г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 15.09.2017 г.. 15.10.2017 г. и 15.11.2017 г. След тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 1903,02 лв. (1660.02 лв. главница и 242.17 договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно изискуемо.

Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (03.05.2018 г.). задължението на Г.В.Г.. ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на 1903,02 лв. (1660.02 лв. главница и 242.17 договорна лихва). Отделно от това. съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът ни дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 19.04.2018 г. е било в размер на 179.91 лв.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето Г.В.Г. ЕГН: **********. в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № 7000280011 от 15.06.2017г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АИ Банк" ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 2082.93 лв.. от които: 1660.85 лв. главница, 179.91 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2017г. до 19.04.2018 г„ 242.17 лв. договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 16.11.2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (03.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност, моли в случай, че бъде отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ГПК, да се постанови решение, с което да се осъди Г.В.Г. ЕГН: **********, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит 7000280011 от 15.06.2017 г., да заплати на ..ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД. в качеството му на Кредитодател по същия договор, сумата в размер на 1903.02 лв., представляваща 1660.85 лв. главница и 242.17 лв. договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.9.18г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.131 от ГПК отговор от ответника не е постъпил.Такъв има депозиран по делото от негов процесуален представител адв.В.К.-ХАК, но извън срока установен в ГПК.

         След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна  следното:

Относно допустимостта на исковете:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 370/4.5.2018 г., издадена по частно гр. дело № 667/2018 г. на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми в размер на 1660.85/хиляда шестстотин и шестдесет лева и 85 ст./ – главница по  договор за потребителски кредит от 15.6.17г., сумата 242.17/двеста четиредест и и два лева и 17 ст./- договорна възнаградителна лихва за периода от 15.9.17г. до 16.11.17г., сумата 179.91/сто седемдесет и девет лева и 91 ст./-лихва за забава от 15.9.17г. до 19.4.18г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението 30.4.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 191.66/сто деветдесет и деин лева и 66 ст./-разноски по делото, представляващи ДТ и юрисконсултско възнаграждение.Срещу заповедта в законоустановения срок е постъпило възражение, поради което за ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите установителни искове, срещу длъжника, като исковата молба е била подадена в предвидения едномесечен срок.

Страната се позовава на същите обстоятелства в подадената искова молба и поради това следва да се приеме, че е налице пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело в частта по предявените установителни искове. 

По същество на спора:

Ищецът твърди да има непогасени вземания към ответника с оглед сключен помежду им договор за потребителски кредит, задълженията по който са предсрочно изискуеми на основание чл. 16.2 от договора, поради неплащане на три месечни вноски с падежи 15.9.17г., 15.10.2017г. и 15.11.2017г. За вземания по договор за кредит с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, като част от основанието на иска, изрично заявено в заповедно производство по чл. 417 ГПК, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Изискуемостта на вземанията при такава договореност, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост /т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. ма ВКС, II т.о. и решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. 57/2012г. на ВКС I т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.

По делото се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит от 15.6.2017г., съгласно, който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от общо 1771.73 лева, като в нея е включено и финансирането на застраховка и такса за оценка на риска. Последният се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва на 14 месечни вноски. От приетата по делото ССЕ се установява, че кредитът е бил усвоен на 19.7.17г., като на същата дата била заплатена и застрахователната премия на застрахователя. Установява се, че в чл. 16, ал. 2 от договора е било уговорено, че при допускането на пълно или частично просрочие при плащането на три поредни месечни вноски, цялото непогасено задължение съгласно погасителния план към договора, ставало предсрочно и незабавно изискуемо считано от датата на последната от трите вноски. В изречение втори на клаузата е посочено, че предсрочната изискуемост настъпвала автоматично, без да е необходимо изпращането на уведомления. От представения договор и посочения в същия погасителна план, както и от приетата ССЕ се доказва и неизпълнението на трите погасителни вноски с падежи на 15.9.17г., 15.10.2017г. и 15.11.2017г.

Въпреки клаузата за автоматична предсрочна изискуемост, за настъпването на същата е необходимо уведомяване, като изявлението на кредитора следва да достигне до кредитополучателя, съгласно императивното изискване на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и разясненията на т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.

В случая по делото не се установява отправеното от ищеца волеизявление за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми да е достигнало до ответника преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.

Към исковата молба е приложено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, обратна разписка и известие от пощенска станция образец 250. Видно от отбелязването в последното пратката не е достигнала до адресата, а е върната с отбелязването, че пратката е непотърсена. Това удостоверяване не е достатъчно, за да се приеме че е настъпила предсрочната изискуемост.

Във връзка с избрания от кредитора ред за връчване на съобщението- чрез пощенска пратка, е постановено Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК по реда на чл. 290 ГПК. В него се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата. Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя.

Допустимо е в договора страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване.

В договора страните са уговорили, че цялата кореспонденция ще се води на посочените в самия него адреси, както и че при промяна, едната страна следва да уведоми за това другата- чл. 25.8 и чл. 25.10. След това в чл. 25.11 от договора е предвидена фикция, че всички писма изпратени на последния посочен писмено от страната адрес, се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си, но не е изпълнила задълженията си по чл. 25.10.

В клаузата на договора липсва изрично приравняване на опита за доставяне на фактическото му получаване. Фингирането на недоставено или само на изпратено съобщение като получено цели защитата срещу евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна в случай, че същата се укрива или отказва да получава съобщения. При липса на ясно разписани в договора правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна, съдът приема, че договорната клауза не предвижда фингирано връчване на съобщения.

Същите изводи се отнасят и до клаузата на чл. 25.9 от договора, според която неполучаването на писмо не освобождава страната от задълженията й. То също не предвижда ясни предпоставки за фингирано връчване на съобщенията.  

Тези обстоятелства разкриват, че ищецът не е положил дължимата грижа за намирането на ответника и връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на вземанията. 

По тези съображения съдът намира, че волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника и съответно не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит. Отнасянето на кредита в просрочие и отбелязването му като изискуем още след падежа на третата вноска /дори преди изпращането на процесното уведомление/ е счетоводна операция и няма характер на уведомление за длъжника. Съгласно разясненията в т. 18 на ТР № 4/13г. вземането не е изискуемо към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК и независимо от обстоятелството, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба.

Вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, включващи главница и договорна възнаградителна лихва. Предмет на заповедта за изпълнение е и обезщетение за забава /лихва за просрочие/ за периода от 15.9.17г. до 19.4.18г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Вземането за обезщетение за забава се основава на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита- чл. 16.2 във вр. с чл. 9.4 от договора. Предвид на обстоятелството, че към посочената дата- 3.5.18г. не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, уговореното обезщетение не се дължимо за претендирания период.

На следващо място, следва да се има предвид, че се касае за претенции по договор за предоставяне на потребителски кредит, по който не се погасяват вноски с изначално определен и фиксиран размер и падеж. Като част от тях са били изискуеми към момента на подаване на заявлението. В този случай доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането съгласно представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК- извлечение от счетоводните книги, в които биха моли да се съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно изискуемост на кредита, то вземането е възможно да се признае за съществуващо в размер на тези вноски. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 ГПК може да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката. (Решение № 139 от 05.11.2014г. по т.д. 57/2012г. на ВКС I т.о).

В настоящия случай, в извлечението от счетоводните книги са включени само три вноски с падежи, настъпили на 15.9.17г., 15.10.17г. и 15.11.17г., но не е посочен техния размер, нито е разграничено основанието за тяхната дължимост, а именно каква част от погасителните вноски се отнася до дължима главница и каква до договорна лихва. От друга страна, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в извлечението от счетоводните книги, главницата и договорната лихва са посочени като глобални суми, на основание именно предсрочната изискуемост на кредита. По същия начин вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение, са заявени като глобални суми и в настоящото производство. Това обуславя неприложимост на съдебната практика по решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о. и невъзможност да се уважени претенцията за тези три вноски, след като същите не са били конкретно посочени от заявителя (в този смисъл Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. ма ВКС, II т.о.).

Ето защо, исковете на претендираното основание- предсрочна изискуемост настъпила преди подаването на заявление по чл. 417 ГПК, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в цялост.

В заключение следва да се посочи, че неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл Решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК и решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. състав на ВКС, I т. о.

         Поради неоснователността на главните претенции с основание предсрочна изискуемост преди подаване на заявление по чл. 417 ГПК следва да се разгледат предявените при условията на евентуалност осъдителни искове с основание предсрочна изискуемост след подаването на исковата молба.

         Както бе посочено по- горе, по делото се установява сключването на договора от 15.6.17г. и усвояването на кредита, уговорката за договорна лихва и нейният размер. Изявлението на кредитора за упражняването на правото да направи кредита предсрочно изискуем е достигнало до ответника с връчването на исковата молба и приложенията към нея на 9.4.2019г., като това обстоятелство следва да се съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Установяват се и уговорените в чл. 16.2 от договора предпоставки, а именно наличието на три последователни неплатени вноски от 15.9.17г., 15.10.17г. и 15.11.17г.

         Не се установява погасяване на задълженията, поради което осъдителните искове за главница и договорна лихва се явяват основателни. Размерите на непогасената главница и договорна лихва се установяват от приета по делото експертиза. Претенцията за лихва следва да бъде уважена в пълен размер /Решение № 99 от 01.02.2013г. по т.г. 610/2011г. ВКС, I т.о./.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски по уважените осъдителни искове. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по дело следва да бъдат определени от съда съобразно редакцията на чл. 78 ал. 8 от ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, действаща към датата на постановяване на решението и приключването на съдебното дирене. Съгласно нея присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата е процесуална, тъй като предвижда правомощия на съда да определя възнагражденията по посочения ред. Процесуалните норми, съществуващи в момента на разглеждане на делото, са задължителни за съда независимо от това, кога са възникнали материалноправните отношения по даден спор и следва да се прилагат и по висящи производства, като в случая не са предвидени изключения в преходните и заключителни разпоредби на закона за изменение на ГПК. (Определение № 46 от 22.02.2027г. по т.д. № 637/2016г. на ВКС, I т.о. и Решение № 84 от 5.IX.1957 г. по гр. д. № 63/57 г., ОСГК)

Съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона за правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева.

Поради изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, предвид липсата на особена фактическа и прана сложност на производството. Делото е разгледано в две съдебни заседания, като са приети писмени доказателства и една експертиза.

Така разноските, които следва да бъдат присъдени са в размер на 100 лева за ДТ по уважените искове и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД - СОФИЯ със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изпълнителните директори В.А.Г.и А.Ч.Д., ЕИК 131134023 срещу Г.В.Г., ЕГН ********** ***, искове за ПРИЗНАВАНЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.В.Г. дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД следните суми: 1660.85 лв. главница, 179.91 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2017г. до 19.04.2018 г., 242.17 лв. договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 16.11.2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (03.05.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 370/4.5.18 г., по частно гр. дело № 667/2018 г. на ДРС.

 

ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД - СОФИЯ със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изпълнителните директори В.А.Г.и А.Ч.Д., ЕИК 131134023, следните суми: 1903.02/хиляда деветстотин и три лева и 2 ст/, представляваща 1660.85/хиляда шестстотин и шестдесет лева и 85 ст./ главница и 242.17/двеста четиридесет и два лева и 17 ст./ договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.9.18г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба-7.3.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД - СОФИЯ със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изпълнителните директори В.А.Г.и А.Ч.Д., ЕИК 131134023, сумата от 250.00/двеста и петдесет/ лева, разноски по уважените претенции.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.       

                                                                 Районен съдия: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Съдебният акт е обявен на 08.11.2019 г.

Секретар: Д.Петрова