МОТИВИ към РЕШЕНИЕ №80/09.03.2018г., по НАХД №100/2018г.

по описа на Районен Съд - Димитровград

 

 

С постановление от 16.01.2018г., прокурор при Районна Прокуратура-Димитровград, предлага да бъде освободен от наказателна отговорност А.Т.К. ***, ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.310, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК, за това, че на 15.03.2016г. в гр.Димитровград, Хасковска област в качеството си на длъжностно лице (началник на цех „АМ-76/608“ в „НЕОХИМ“АД- гр.Димитровград) в кръга на службата си съставил неистински частни документи:

- заявления за отпуск № 1533/15.03.2016г. и № 1534/15.03.2016г. от името на А.К.Л.от гр.Димитровград, полагайки вместо него подпис в заявленията, както и

- заявления за отпуск № 1535/15.03.2016г. и № 1536/15.03.2016г. от името на

С.С.С.от гр.Димитровград, полагайки вместо него подпис в заявленията,

и на 16.03.2016г. употребил тези заявления пред ръководството на „НЕОХИМ“АД-гр.Димитровград за да докаже, че Л. и С.желаят да ползват на 17.03.2016г. и на 24.03.2016г. по два дни от остатъка на полагаемият им се за предходната година (2015г.) платен годишен отпуск, като случаят е маловажен.

Предложението е същия да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание на основание чл.78а от НК.

          Прокурорът счита обвинението за доказано по несъмнен и безспорен начин и пледира обв.К. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в минималния предвиден размер.  

          Обвиняемия А.К. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, възползва се от правото си да не дава обяснения. Моли за налагане на глоба в минимален размер.

Упълномощеният защитник на обвиняемия заявява, че описаното в прокурорското постановление е доказано по несъмнен начин, пледира за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и налагане на наказание в минимален размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Предвид изискването на чл.173, ал.5, изречение първо на КТ, както и че работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие ако не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага, на 09.11.2015г. директорът на Дирекция „Управление и развитие на човешките ресурси“ при „НЕОХИМ“АД-гр.Димитровград С.Д.отправил писмена покана към работещите в представляващия структурно звено на дружеството цех за производство на амоняк (цех „АМ-76/608“). Поканата била да ползват полагаемият им се за 2015г. платен годишен отпуск до края на календарната 2015г., разяснявайки, че такова е изискването на закона. Към поканата била приложен поименен списък на работещите в цех „АМ-76/608“ с конкретно посочени за всекиго от тях колко дни от платения си годишен отпуск за 2015г. не е ползвал до 09.11.2015г. включително. Работещите в цеха като апаратчици А.К.Л.и С.С.С.се подписали в този списък срещу имената, длъжността и неползваните от тях дни платен годишен отпуск, с което удостоверили, че са поканени от работодателя си да ползват до края на 2015г. останалите им осем дни на Л. и  шест дни на С., от полагаемите им се за 2015г. платени годишни отпуски.

До края на календарната 2015г. С.не ползвал нито един от шестте си дни, а Л. ползвал само един от осемте си дни. Със заповед №33/03.02.2016г., изпълнителният директор на „Неохим“АД-гр.Димитровград наредил заповедите, с които се разрешава или отказва ползването на платен годишен отпуск по реда на чл.173, ал.1 от КТ, да се подписват от ръководителя на структурното звено, към което е назначен работника/служителя, подал заявлението за разрешаване на ползване на платен годишен отпуск, като разпоредил тези заявления и заповеди да се представят в деловодството на дружеството за извеждане и разпределяне по структурните звена от завеждащият административната служба служител на дружеството.

На 15.03.2016г. началникът на цех „АМ-76/608“- обв.А.Т.К., посетил на работното им място в цеха Л. и С., където им връчил по две написани на компютър заявления, съдържащи данните им за самоличност, месторабота и длъжност, представляващи по съществото си молби да им се разреши на 17.03.2016г. да ползват по един, а на 24.03.2016г. да ползват още по един от остатъка на полагаемите им се за 2015г. платени годишни отпуски. Посочил им къде да се подпишат, но Л. и С.отказали с довода, че са планирали и вече са поискали съседни дати и обяснили, че не желаят да са в отпуск нито в четвъртък на 17.03.2016г., нито в четвъртък на 24.03.2016г. Оставяйки им четирите заявления, К. напуснал работното място на Л. и С., казвайки им, че трябва да се подпишат в заявленията преди смяната им да приключи. Те обаче не се подписали. Същия ден следобяд, К. отново посетил на работното им място Л. и С., взел неподписаните заявления и ги отнесъл в кабинета си. Там положил своя подпис в заявленията на местата, на които двамата „заявители“ следвало да се подпишат и в качеството си на ръководител на структурното звено, към което са назначени „заявителите“ Л. и С., им „разрешил“ да са в отпуск на датите 17.03.2016г. и на 24.03.2016г. чрез от него издадени и подписани заповеди.

На 16.03.2016г. обв.К. представил тези заявление и заповеди в деловодството на дружеството и те били регистрирани от служителката Р.Р., а обв.К. пак посетил на работното им място в цеха Л. и С.и ги предупредил да не идват на работа на следващият ден - 17.03.2016г. и на 23.03.2016г., защото в тези два дни са „пуснати“ в отпуск.

С.не му се подчинил и на 17.03.2016г., и на 24.03.2016г. се явил на работа, но не бил допуснат до работното си място. Понеже и в двата дни на всеослушание С.и К. се карали относно кой от тях с какви права разполага за неползваните от С.дни отпуск за предходната година, случаят станал достояние на работещите в цеха и на ръководството на дружеството.

          Видно от заключението на назначената по делото графическа експертиза, автори на никое от четирите заявления за отпуск не са посоченият в две от тях Л. и/или посоченият в другите две С., като обв.К., без знанието и съгласието на лично пред него изразилите нежелание да са в отпуск на посочените дати Л. и С., се е подписал вместо тях в „заявленията им“ за отпуск.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от обясненията на обвиняемия, както и от прочетените по реда на чл.283 от НК писмени материали- приложени по досъдебно производство №84/2017г. по описа на РУ-МВР-Димитровград, имащи значение за разкриване на обективната истина по делото.

Правната доктрина и константната съдебна практика приемат, че от значение за истинността на документите е не дали съдържанието им отразява вярно или лъжливо обективните факти, а дали тези документи съдържат истина или неистина относно авторите си. Разпоредбата на чл.93, т.6 от НК гласи, че неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Към момента на извършване на деянието К. е имал качеството длъжностно лице по чл.93, ал.1, б.„б“ от НК - било му е възложено да изпълнява ръководна работа в юридическо лице (,,Неохим“АД-гр.Димитровград), в кръга на службата си е съставил неистинските частни документи - заявленията за отпуски, на които е придал вид, че изхождат от работещите в ръководеното от него (К.) структурно звено (цех „АМ- 76/608“) на дружеството апаратчици Л. и С.и после е употребил тези документи, за да докаже невярното обстоятелство, че както Л., така и С.желаят да ползват по два дни отпуск на в заявленията посочените дати.

Според изразеното от ръководството на НЕОХИМ“АД-гр.Димитровград чрез директорът на Дирекция „УРЧР“ Стефан Димитров становище по случая (до известна степен подкрепено и от заключението на извършената по делото финансово-счетоводна експертиза), с поканата от 09.11.2015г. дружеството е изпълнило детайлизираното в чл.37„б“, т.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) свое работодателско задължение по чл.173, ал.4 от КТ, но Л. и/или С.не са поискали да ползват отпуските си до края на календарната година, за която се полагат и така сами са се поставили в ситуация, при която работодателя да е в правото си без тяхно съгласие да им предостави тези отпуски. Това становище обаче не е съобразено със следното: 1) Че съгласно чл.176, ал.3 КТ, работникът или служителят може да поиска до 30 юни на съответната година да ползва неползвания от него отпуск за предходната календарна година; 2) Че със заповедта № 33/03.02.2016г. на изпълнителния директор на „Неохим“АД-гр.Димитровград ръководителите на структурните звена в АД-то не се упълномощени да разрешават/отказват ползването на платен годишен отпуск за предходна година от работещите в структурните звена в случаите, в които тези работници въобще не са поискали да ги ползват и 3) Че в такива случаи (на непоискване) КТ, НРВПО, вътрешния правилник на дружеството, и въобще който и да е друг законов или подзаконов нормативен акт, не позволяват на работодателя и/или представляващ го ръководител на негово структурно звено да подава от името на и/или вместо работниците/служителите си заявления за отпуск и въз основа на така подадени „заявления“ да им разрешава или отказва ползването на „поискания“ отпуск.

Именно непоискването от работник/служител на отпуска до края на годината за която се отнася, е основанието работодателя да му предостави без негово (на работника/служителя) съгласие такъв отпуск.

Дали трудовите права на Л. и С.са били нарушени е обстоятелство, което е от значение не за съставомерността по НК на извършеното от К. деяние, а за степента на обществената опасност на това деяние.

Съдът споделя виждането на прокурора, че макар да не е висока, обществената опасност на деянието не е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, защото са създадени и употребени четири неистински частни документа, а извършител е длъжностно лице, действало в кръга на службата си. С оглед незначителността на вредните последици и представляващите смекчаващи обстоятелства положителни данни за личността на К., приема за правилно обаче становището, че е налице маловажен (в смисъла на чл.93, т.3 от НК) случай.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установено, че обв.А.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.310, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.309, ал.1 от НК - а именно, че 15.03.2016г. в гр.Димитровград, Хасковска област в качеството си на длъжностно лице (началник на цех „АМ-76/608“ в „НЕОХИМ“АД- гр.Димитровград) в кръга на службата си съставил неистински частни документи:

- заявления за отпуск № 1533/15.03.2016г. и № 1534/15.03.2016г. от името на А.К.Л.от гр.Димитровград, полагайки вместо него подпис в заявленията, както и

- заявления за отпуск № 1535/15.03.2016г. и № 1536/15.03.2016г. от името на С.С.С.от гр.Димитровград, полагайки вместо него подпис в заявленията,

и на 16.03.2016г. употребил тези заявления пред ръководството на „НЕОХИМ“АД-гр.Димитровград за да докаже, че Л. и С.желаят да ползват на 17.03.2016г. и на 24.03.2016г. по два дни от остатъка на полагаемият им се за предходната година (2015г.) платен годишен отпуск, като случаят е маловажен.

От субективна страна обвиняемия е осъществил престъплението умишлено, с пряк умисъл. Същия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е съзнавал, че съставя неистински частен документ, като сам е положил подпис в описаните документи.

Обвиняемия А.Т.К. е роден на ***г***, Хасковска област, бул.“****вх.Б, ап.6, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********. Характеристичните му данни са положителни.          

След анализа на доказателствения материал по делото, следва да се отбележи, че в случая са налице обстоятелствата, даващи основание за при­лагане на чл.78а от НК- за освобождаване на обв.К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказа­ние, а именно - за извършеното умишлено престъпление се предвижда на­казание лишаване от свобода до една година или пробация; обв.К. не е осъждан за престъпление от общ характер; не е освобождаван от наказателна отговорност по раздел iv на глава VIII от НК и от деянието няма нанесени имуществени вреди. Поради което съдът счете, че са налице всички предпоставки за приложението на чл.78а от НК - института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

                   При определяне размера на административното наказание, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства самопризнанията, изцяло положителните характеристични данни- обвиняемият се ползва с авторитет и добро име в обществото, в цех „АМ-76/608“ на „Неохим“АД-гр.Димитровград работи от 1994г., началник е на този цех от 2009г., никога не са му налагани дисциплинарни наказания.

В случая не се откриха отегчаващи отговорността обстоятелства.

                   Съдът счете, че предвид изложеното по-горе, на обв.А.К. следва да бъде наложено административно наказание „глоба” при наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка, съдът прие, че предвиденото административно наказание следва да е в минимален размер, а именно- 1000лева.

                   След като го призна за виновен и му наложи наказание, съдът постанови обв.А.К. да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в размер на 363,36 лева (триста шестдесет и три лева и тридесет и шест стотинки)– произтичащи от за възнаграждение на вещи лица- изготвили съответните експертизи по досъдебното производство, която сума постанови да внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково.      

           

Съдът намери, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на обвиняемия, така и по отношение на останалите членове на обществото.

 

 

                   Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: